Преди хиляди години хората владеели технология, позволяваща да се преодолява Земното притегляне. В древно индийски летописи постоянно се споменава за „летящи машини“.

Една от тези легенди се отнася за император Ашока /III век преди нашата ера/, който основал тайният научен орден „Девет неизвестни“. Предполага се, че научна разработка на ордена наречена „Тайните на гравитацията“ се пази в недостъпни манастири на Индия и Тибет. Наскоро в Тибет били открити неизвестни досега санскритски ръкописи, които съдържат наставления за конструиране на космически кораби. Описаният метод е основан върху принципа на антигравитацията и системата „лагхим“ – действаща въпреки силата на земното притегляне. Тази система се използва от йога и дава възможност на аскетите да се реят във въздуха. Според доктор Рейна от Тибетския университет с тези космически апарати, наречени „аст-ра“, можело да се посети всяка планета от слънчевата система. В посочените ръкописи не се говори за космически пътешествия, но в известния индийски епос „Рамаяна“ детайлно се описва пътешествие до Луната и битката с представители на Атлантида пристигнали на Луната с космически кораби.

Империя Рама, съществувала преди 15 хиляди години, вероятно се развивала паралелно с Атлантида. В древни текстове се твърди, че жителите на империя Рама притежавали летящи машини, наречени „вимани“. Външно тези апарати приличали на днешните ни представи за летящи чинии, те се движели със скоростта на „вятъра“ издавайки „мелодичен звук“. Древните индийци оставили след себе си и подробни инструкции за управление на различните видове вимани. Много от тези текстове са запазени и днес, част от тях е преведена на английски език. В тракта „Сутрадара“ се разглеждат всевъзможни аспекти за: далечен полет, нормален полет, принудително кацане и сблъсък с други летящи обекти. В текст, 4 века преди новата ера, се споменава за необходимите предпазни мерки при дълъг полет, за защитата от природни катаклизми по време на полет, как да се „превключва“ апаратът за използване на слънчева енергия от състояние на антигравитация. Описани са три типа летателни апарати, както и такива, което не горят и не се повреждат. А материалите от които били изградени са способни да поглъщат светлината и топлината. Този текст бил преведен напълно на английски език едва през 1979 година. Апаратите можели да излитат вертикално и стоят във въздуха подобно на днешните въртолети. При различните вимани се използвали различни типове двигатели, включително и с реактивен принцип на действие. Любопитно е да се отбележи, че първият реактивен двигател е създаден от нацистите за снарядите „ФАУ -1″. Ръководството на тогавашна Германия имало засилен интерес към Древна Индия и Тибет. В продължение на години те изпращали добре подготвени експедиции в района. Не е изключено, в хода на експедициите да са получили важна научна информация по този въпрос. В известният епос „Махабхарат“ виманът е описан като: машина с форма на кълбо, която се движи във всички посоки, с гладка метална повърхност покрита с вещество подобно на живак.

Гибелта на цивилизациите

За съжаление виманите са се използвали за военни цели. Съдейки от древно индийските източници, жителите на Атлантида са притежавали собствени космически кораби наречени вайликси. Те били с продълговата форма и притежавали способността да маневрират под водата, във въздуха и космоса. Авторът на книгата „Последната граница“ Е. Куешан твърди, че вайликсите използвали специални антигравитационни устройства, които задвижвали двигатели с мощност от 80 хиляди конски сили. „Махабхарат“ разказва за страховита война между Рама и Атлантида преди 10-11 хилядолетия. Било използвано ужасно мощно оръжие превърнало в пепел цели народи… Битки се водели даже и на Луната. Описаната в текста картина напълно съвпада с последствията от ядрен взрив. В средата на миналия век в един от градовете на Рама Мохенджо Даро археолозите открили множество скелети носещи информация, че смъртта на хората настъпила за броени секунди. Скелетите излъчвали ниво на радиоактивност съответстващо на регистрираното в Хирошима и Нагасаки. В северните района на днешна Индия и Средна Азия сред развалини на древни градове, камъкът и глината са разтопени и превърнати в стъкло. Няма нито едно логическо обяснение на този феномен, освен, че става въпрос за последствие от ядрен взрив. По улиците на Мохенджо Даро са намерени купове черно стъкло. Установено е, че някога това са били глинени съдове, разтопени под действието на висока температура.

След като Атлантида унищожила с помощта на страшното оръжие цивилизацията Рама, тя потънала, а светът се върнал в каменния век. Може да се допусне, че не всички вимани и вайликси са унищожени. Свидетелства за тях са намерени в ръкописи от Лхаса: Много изследователи, занимаващи се с древните ръкописи изказват мнение, че вимани и вайликси може би се пазят от тайни братства в пещерите на Тибет или съседни райони. Пустинята Лонбор в западен Китай е известна зона на .често появяващи се НЛО. Възможно именно тук се пазят въздушните кораби от миналото, скрити в древни подземия – нещо като консервирани военни бази…

„Зодиак и мистерии“