„Не знам как е възможно да направите от гигантско парче метал кораб без болтове, нитове, спойки и оксижен.

Никога не съм виждал подобно творение с големина на 3 футболни игрища!" - изрича ужасено Рики Сорелс, оксиженист и машинист от Дъблин, Тексас. Думите му се записват светкавично от местните журналисти, учени и уфолози.

Причината е паниката, заляла тексаските градчета Дъблин, Стивънвил и Селдън в началото на годината.

На 8 януари 2008 г. 37-годишият механик Сорелс облича камуфлажните си дрехи и нарамва

ловджийската пушка.

„Вървях през горите на Дъблин, когато нещо ме накара да погледна нагоре. Тогава осъзнах, бавно и с ужас, че над главата ми виси някакъв метален обект, чиито краища не се виждаха изобщо. Бях буквално захлупен от него като в капан. Нямаше абсолютно никакви болтове, гайки, нитове, следи от заваряване на метала. Кораб, излят по калъп. Цветът му беше сивкавопепеляв. Всъщност не знам дали това е метал, въпреки че професионално имам опит с всякакви материали. Но съм сигурен, че беше по-дълъг от три футболни игрища!" - припомня си Сорелс. На 14 януари репортери от Асошиетейд прес пускат интервю с него и

снимат филм

за мястото, където обектът е видян за пръв път. Седмица по-късно механикът отказва да говори, твърдейки, че военните го заплашват да мълчи.

„Всички бяхме шокирани, когато на 8 януари в 18,15 часа над градовете ни по залез слънце изникнаха огромни жълти, червени, сини и бели светлини. Те бяха ярки и заслепяваха до болка. Червените се движеха по двойки, сините и жълтите „танцуваха" една с друга. Накрая превключиха на остра бяла светлина и се строиха в правоъгълник с дължина една миля и ширина - половин. Напредваха към Стивънвил с 3000 мили в час. За 10-ина минути се появиха и два военни изтребителя, вероятно F-16. Очевидно се опитваха да ги прехванат" - разказва пред новинарската агенция ABC нюз и пилотът Стив Алън от Селдън, собственик на транспортните компании „L&S Ентърпрайсез" и „Тексас Фрейт".

Алън предоставя на журналистите 12-минутен видеофилм и снимки с отлично качество на странните пулсиращи светлини. Самият той е пилот от 1970 г. Феноменът го застига по пътя от офиса му в Глен Роуз към нисък хълм близо до Селдън. Заедно с него пътуват и приятелите му Майк Одам и Ланси Джоунс. Тримата планират да си запалят огън до Селдън и да поприказват на спокойствие.

„Погледнах на изток,

небето бе ясно

безоблачно - продължава Алън, - четири яркобели обекта се движеха с бясна скорост от около 2000-3000 метра в секунда и примигваха. Попитах Майк и Ланси дали виждат каквото и аз, и те отговориха: „Да!". После дисковете станаха 9, бяха абсолютно еднакви и сменяха цветовете си. Изскочиха и други обекти, подобни на „кутии", бълващи бели пламъци. Изглеждаше като библейска картина. Някакъв ужасен апокалипсис..."

В същата януарска нощ стотици жители на Глен Роуз, Тексас, наблюдават примигванията на фантастичната ескадрила. „Огромната фигура в небето се обърна на изток, но вече не беше хоризонтална. А вертикална. Скоростта бе ниска и първото, което ми хрумна, е, че не е възможно да лети така обърнато в продължение на 11 минути. После видях и видеото, заснето от мой колега. Бил е дежурен и е носел със себе си камера в полицейската кола. Денят обаче е 12 януари, тоест цели 5 дни обектът е обикалял наоколо" - описва Лий Гейтън, полицай от област Ерат, Дъблин, Тексас. По официални данни на американския Национален център за НЛО само през януари 2008 г. 221 неидентифицирани летящи обекта са били засечени, снимани или наблюдавани над САЩ. Цифрата на общия брой случаи за 2007 г. е 3932. Извън тях остават онези НЛО, които са хвърчали над целия останал свят без Щатите. За тях обаче никой не води единна статистика. „Съществуването на НЛО е безспорно. Те могат да висят, кацат, излитат, да се ускоряват до немислима скорост и да изчезват, да сменят посоката си на полет внезапно" - обобщава частично разсекретеният от британското Министерство на отбраната Научнотехнически меморандум №55/2/00 „Неидентифицирани

въздушни феномени

във Великобритания. Област: Военновъздушна отбрана". От министерството през февруари съобщиха за 135 необясними случая. Част от свидетелите им са установили пряк контакт с НЛО, един мъж от Кардиф е бил отвлечен, заедно с колата и кучето си, трима пилоти са засекли над Алдърни оранжеви дискове, летяща чиния над Стандфордшир и триъгълен обект над Уейкфийлд, Западен Йоркшир. Очевидците все по-уверено настоявали, че това са: „типични извънземни кораби". „Приветствам откритостта на британската отбрана и опита за нова политика на прозрачност. Каквото и хората да мислят за НЛО, правителството вече дава някои отговори" - коментира Ник Поуп, ексслужител на министерството, който в периода 1991-1994 г. отговаряше за НЛ О досиетата на Острова.

„Няма да се учудя, ако

утрешните вестници

излязат на първа страница с новината, че ТЕ са тук. Представете си какво ще се случи с борсите, фондовите пазари, каква паника ще ни залее. Но защо, питам аз, беше необходима цялата секретност още от случая „Розуел"? Защо файловете за НЛО стоят в по-важната си част засекретени? Дали властите не се страхуват от ужаса по улиците? Или не разбират и не искат да признаят своята безпомощност? Или може би планът е, когато стигнат до ТЯХНАТА

технология

да я използват за военните си цели? И най-накрая, дали не ни лъжат, понеже са разбрали, че НЛО са заплаха за човечеството? Последното основание ми се струва най-правдоподобно. Десетки години събирахме и слушахме показанията на компетентни наблюдатели (пилоти, военни, астрономи, учени), много от тях бяха потвърдени с радари и снимков материал. Установихме, че обектите са различни класове, различават се по форма, големина, маневриране и скорост, въздействат върху електрониката на автомобили, самолети, електрически станции и дори блокират уредите на междуконтинентални балистични ракети. Би било крайна лудост, ако военните и отбраната не засекретяваха докладите и изследванията си!" - убеден е Дон Арментано, професор по икономика от Хартфордския университет и преподавател във Вашингтонския институт „Катон", който от 40 години работи върху мистерията НЛО.

Източник: чудеса.нет