За никого не е тайна, че от древността до наши дни писателите си остават онези, които са с най-развихрено въображение. От съзнанието и подсъзнанието им са се раждали и се раждат не само сюжети и художествени образи, но и представите за различни видения, призраци, пророци и прочее същества, които са символ на симбиозата между видимия и невидимия свят. В това отношение се открояват с усещанията си английските романисти Уолтър Скот и Чарлз Дикенс. И двамата притежават изтънчени сетива, които зад външната страна на явленията долавят техните движещи сили, обвити в тайнственост и мистика. Уолтър Скот описва свръхестествените явления в прочутата си книга "Писма за демонологията и вълшебствата", а Дикенс привежда моменти от срещите си със свръхестественото в 20 разказа. В автобиографичния си роман "Дейвид Копърфилд" писателят отбелязва, че според неговата бавачка той притежава дарбата да вижда привидения и духове.

Една нощ през по-миналия век английският държавник виконт Каспри забелязва как под желязната решетка на камината му изпълзява някакво привидение, което постепенно приема формата на малко момченце. След това фигурата се смалява, пъха се под решетката и се слива с горящия в камината огън. Изплашен от видяното, държавникът се обръща за съвет към своя приятел Уолтър Скот. Дълбоко в себе си писателят изживява голяма тревога - той съзира във видението предупреждение за бъдещо нещастие. Въпреки това запазва външно хладнокръвие и успокоява държавника с думите, че видението му няма никакво значение. Не след дълго виконтът си прерязва гърлото. По този повод писателят записва в своя дневник: "Винаги ужасно се страхувам, когато моите приятели виждат призраци."

Една нощ Марк Твен е събуден от невъобразим шум в собствената си стая. Струва му се, че невидима могъща сила премества тежките мебели около него. Той запалва газената лампа, за да се убеди в настъпилия около него кошмар. При светлината шумът моментално спира, а писателят с изумление вижда, че мебелите са си по старите места. На другия ден обаче научава, че през нощта, по същото време, когато се вдига страшният шум, умира негов близък приятел.

С подобни странни, а понякога и страшни изживявания е изпълнено и всекидневието на Чарлс Дикенс. Един следобед през 1863 г., играейки с по-малките си деца, той трябвало да залепи парче черен плат върху пръчка, за да се получи нещо като пиратско знаме. Когато го прави и се вглежда в получилото се, изведнъж го пронизва ужас и се разтреперва от страх. На другия ден в Калкута внезапно умира неговият 22-годишен син Уолтър.

Дикенс често обичал да разказва и за своите срещи с духовете. Той бил влюбен в по-малката сестра на жена си Мери Хогарт, която неочаквано умира. Доста по-късно писателят отбелязва в своя дневник: "Цяла година я виждах в сънищата си, тя ме следваше по петите понякога като привидение, понякога като живо същество. " Всичко това разпалва въображението на писателя, откъдето изскачат неподозирани с художествената си сила белетристични творби.

Източник: chudesa.net