Това е тема, която е била обсъждана през цялата история на човечеството. И какво може да се каже по нея, особено във време, където се очаква да знаем повече за това. Разбира се когато стане дума за оцеляване, то е на всяка цена… тогава нещата са или/или.

Може да се отбележи едно основно правило, което е остановено от Чарлз Дарвин:

“Оцеляват не силните и умните,
а тези, които успяват да се приспособят.”

И наистина като се замислим има много истина в това. Една мечка Гризли може ли да оцелее на Северния полюс, ако не успее да се приспособи към климата и времето? Значи основен фактор е приспособяване към климата и средата, в която се живее. Има и хора от малки градове и села, които когато отидат в голям град не успяват да се приспособят и съответно да “оцелеят”. Може би е въпрос на воля, но по-скоро е и от колко сериозно се е захванал човек за целта си. Когато живо същество успее да се присоби към дадена среда, то може да развие своя потенциал и да използва възможностите максимално много според средата.


Така например белите зайци са станали бели за да може да оцеляват в снега и те са променили своят вид с времето с помощта на своята мисъл. Може би да е имало предишен момент в историята на планетата подобен на 2012 година, през който всяко живо същество да е можело да сбъдне желанията на своят вид и това да е било едно интересно време - какво се е сбъднало за хората?


В Африка хищниците са с цвят на кожата, който много добре се слива с заобикалящата природа. Това може да се каже и за мног животни по планетата. Какво ще кажете за хамелеона?


Тук искам да въведа един малък разказ за група оцеляващи в суровите условия на планината, който са изпаднали в ситуация без хранителни ресурси и подслон, под който да се скрият. Става дума за трима загубили се човека в студена, снежна и сурова планина.

Трима човека вървят по стръмните склонове на заснежена планина в търсене на необходите помощ, храна и подслон… Студения въздух раздира дробовете им и глада омаломощава и без това изморения им организъм… Вятъра се услива, а постепенно слънчевите лъчи почват да се скриват зад върховете на планината. Единствено волята да оцелеят ги кара да продължат да се движат… В един момент един от групата казва:
- Да побързаме, защото скоро ще дойде нощта и трябва да намерим място където да пренощуваме!
Тогава единия от другите двама отговаря:
- Аз не мога повече, скапан съм и нямам никакви сили. Искам да седна и да почина малко.
Тогава първия казва:
- Нямаме време за това, приятелю! Трябва да продължим - нямаме избор!
След тези думи настъпва мълчание ….
Тогава третия казва колебаещ се:
- Добре да вървим макар, че не знам къде ще отидем точно… дали изобщо ще оцелеем? Умирам от глад и … защо ми се случи точно на мен да попадна в такава ситуация?!

Какво може да се заключи от този кратък разказ? Има хора, които са устремени към своето оцеляване и в повечето случаи те наистина оцеляват. Но това може да се каже и различни ситуации от ежедневието, където този тип хора са поставени на изпитание. Има и хора, които са слаби и се предават лесно… за тях е по-важно да не се измъчват (изцяло носени от течението, където ги закара), отколкото да се борят и да постигат цели и да са господари на живота си. Третият вид може да се каже , че е колебаещ се и в същност винаги клони към това да се откаже. Всеки знае, че когато някой се колебае, значи е решил нещо, но не е уверен да го направи.
И така Ви от кой вид сте? След като идва 2012 година и много хора се замислят дали ще оцелеят тогава, не е ли важно да направим равносметка ние какво искаме и дали такова предизвикателство е по силите ни?


Дори и да не е вярна информацията за 2012 година, защо тогава толкова хора я отричат със страх и го казват, сякаш повече се надяват да не е истина, отколкото да са убедени в това?
Източник: info2012.org