Преместванията са факт, те са ставали в миналото, ще стават и в бъдеще и ще влияят драстично на живота на Земята. Според някои учени най-новото преместване вече е започнало....

Загуба на земния баланс
Изследователи от Калифорнийския технологичен институт смятат, че са решили загадката на “еволюционния голям взрив”, който се е случил преди половин милиард години. По това време животът на Земята претърпява дълбока промяна, свидетелство за което е най-старият фосил, намерен досега, който е бил сред прародителите на всички животни на Земята. В своя доклад групата съобщава, че еволюционният скок, станал по това време, съвпада с друго уникално явление в земната история – промяна на земната ос с 90 градуса по отношение на континентите. Д-р Джоузеф Киршвинк, геолог и водещ автор на изследването, смята, че

гигантска промяна в разположението на тектоничните слоеве нарушава баланса на земната маса,

което довежда до нейното преориентиране. Това означава, че районите, разположени на полюсите, са се преместили на Екватора, а две противоположни точки близо до Екватора стават новите полюси.

Живите организми започват да се развиват изключително бързо, близо 20 пъти по-бързо от нормалното еволюционно ниво, преди около половин милион години, и никой не знае защо. Според Д-р Киршвинк: “Това е една от мистериите на биосферата.” Геофизичните доказателства, събрани от скални депозити преди този период, по време на периода и след него, показват, че всички големи континенти преживяват голямо придвижване през този интервал от време.

Дейвид Евънс, съавтор на доклада, отбелязва, че е много трудно да се накарат големите континенти да се придвижват със скорост над няколко десетки сантиметра на година. Нормалните нива днес са между 5 и 20 сантиметра на година. Според Евънс: “Земята следва “тектоничен лимит” през последните 200 милиона години, като нищо подобно на промяната през ранния Камбрий, не е наблюдавано. Някакъв друг процес трябва да е накарал континентите да се движат толкова бързо по горните слоеве на мантията”.

Твърдата, подвижна част на планетата може да се движи бързо при определено положение на нейната ос на въртене. Процесът е наречен “истинско полярно изместване”. Според Киршвинк то не е като познатото ни движение на тектоничните плочи. Последното се предизвиква от пренос на топлина в земната мантия, докато истинското полярно изместване е следствие от дисбаланс в масата на планетата, което според законите на физиката води до изместване към равновесното положение със значително бързи темпове. По време на това преместване цялата твърда структура на планетата се движи едновременно.

За астрономическо доказателство, че такъв феномен може да се случи, авторите се обръщат към Марс. На Екватора на планетата има гигантски вулкан, наречен Тарсис, който е най-голямата гравитационна аномалия в Слънчевата система. Тарсис може да се е образувал на Екватора, но е много по-вероятно това да е станало някъде по-близо до полюсите, а след това той да се е преместил към Екватора заради увличащите сили, предизвикани от неговата голяма маса.

Нещо подобно трябва да е станало на Земята, казва Киршвинк. Преди 550 милиона години, 20 милиона години преди еволюционния взрив, се затварят някои от зоните на потъване при формирането на суперконтинент. Това води до голямо изместване на тектоничните граници.

Ако Земята е имала гигантска масова аномалия на екватора и сравнително равномерно разпределена маса навсякъде другаде, дори и малко разместване на по-малките части би довело до големи размествания на всички тектонични плочи.

Въпросът

какво точно е предизвикало еволюционния взрив

може би ще намери своя отговор. Киршвинк отбелязва, че глобалните промени в океанската циркулация ще разстроят регионалните екосистеми, като ги разбият на по-малки и изолирани групи организми. Според него “еволюционните шансове за оцеляване в малка популация са по-големи, отколкото в голяма”. Въглеродните цикли сочат, че големи промени в океанската циркулация стават на всеки един милион години. Това е достатъчно време за еволюцията, за да израсте на основата на остатъците от предишната флора и фауна. Геоложките образци, събрани в Австралия, показват, че целият континент се е завъртял обратно на часовниковата стрелка с близо 90 градуса. Това завъртане е започнало преди 534 милиона години. Тъй като полюсите се премествали много бързо, може да се определи и приблизителната географска дължина. Хипотезата на Киршвинк е тествана много пъти, и може би това е вярното обяснение на еволюционния взрив от преди половин милиард години.

Разместване на земната кора
Преместване на земната кора означава движение на цялата твърда обвивка на Земята върху вътрешните й пластове. Когато това стане, планетата претърпява климатични промени. Климатичните зони остават същите, тъй като те се определят от Слънцето, но вече обхващат различни континенти. Последствията от такова преместване на земната кора биха били катастрофални. По цялата повърхност ще има земетресения, а предизвиканите от тях огромни приливни вълни и цунамита ще се разбиват в бреговете на континентите и ще заливат по-ниските части. Старите полярни шапки ще се топят и ще повишат допълнително океанското равнище. Хапгуд събира геомагнитни скални проби, от които се вижда, че най-скорошното разместване на земната кора е от преди 17 000 до преди 12 000 години. Според тези проби Северният полюс се е преместил от района на залива Хъдсън (Канада) да сегашното му място в Арктическия океан.

Доказателства и факти
В своя бестселър “Земята в катаклизъм”, историкът Имануел Великовски описва какво би се случило, ако се премести земната ос: “Нека приемем като работна хипотеза, че под влиянието на някаква сила се премести оста на Земята. Веднага ще последват земетресения по цялата Земя, ще се завихрят множество урагани, а океаните и моретата ще залеят сушата на няколко стотин километра навътре, носейки тиня, и морски животни. Ще изникнат нови планини, езера ще се изпразват за секунди, реки ще променят коритата си. Горите ще бъдат пометени от ураганите и залети от океаните. Някои от моретата ще се превърнат в пустини, а плодородни земи ще се озоват на няколко хиляди метра под морското равнище. Ако тези събития са съпътствани от смяна в честотата на въртенето на земята около остта й, водата в екваториалните океани би се изтеглила към полюсите заради центростремителната сила. Всеки може да си представи груба картина на това, което ще последва. Изместването на земната ос ще промени климата на цялата Земя, което ще доведе до изчезването на много животински и растителни видове.” Хапгуд и Великовски не правят своите теории на базата на въображаеми опори. Какво е накарало тропични гори да растат в полярни региони? Каква е причината за голямата вулканична активност в миналото? Защо земетресенията са били толкова много и така силни в миналото? Великовски пише: “Събраните данни показват, че големите световни катастрофи са били придружени или от преместване на земната ос или от смущения в денонощните и годишните движения на Земята. Много от световните феномени, причините за които са слабо познати, се обясняват с една единствена причина. Това е или внезапна смяна на климата, или промяна на границите на океан, или образуване на ледена покривка. В други случаи е продължителен дъждовен период, появяването или изчезването на планина, издигане и потъване на брегове, промяна в магнитното поле на Земята, но никога няколко или всички заедно.” Ако ужасът на преместването на земната кора ни сполети днес, прогресът и хилядите години еволюция ще бъдат пометени напълно от повърхността на земята за няколко десетки години. Тези, които живеят близо до високи планини, имат шанс да оцелеят, но те ще оставят в долините всички плодове на цивилизацията, градени хилядолетия. Само няколко десетки години след това за разрушителните оръжия, мощните машини, и дори за домакинските уреди, ще се говори като за нещо фантастично. Такива събития може да са се случили в миналото, може да се случат и в бъдеще.